IPv6 не е обратно съвместим с IPv4. Това означава, че връзката от компютър с IPv6 към сървър с IPv4 не може да бъде осъществена без спомагателни технологии. Същото важи и за компютър с IPv4, който се свързва към сървър с IPv6. Спомагателните технологии обаче трябва да обслужват множество сложни ситуации, включително и още неизследвани.

Затова преминаването към IPv6 налага новите компютри да поддържат и двата мрежови протокола. Така компютрите ще могат да се свързват и към IPv6, и към IPv4 сървъри. Същото важи и за самите сървъри, за да могат към тях да се свързват всякакви компютри.

Кой обаче да бъде протоколът по подразбиране? Какъв ефект ще има изборът? А дали, доколко и кога да бъдат пренебрегнати несъвместимостите със стари приложения? Това са въпроси за множество безсънни нощи на мрежовите администратори. А докато те им намерят отговор, потребителите ще чакат. И ще имат основателни поводи да се оплакват, без да подозират къде е първопричината.