Интернет протокол версия 6 (IPv6) е новият мрежов протокол за функциониране на Интернет. При него всеки компютър има адрес, който служи за установяване на идентичност и местонахождение. При IPv6 адресите на компютрите са 128-битови числа. Това дава възможност в Интернет да се включват многократно повече компютри отколкото по IPv4.

Съвременните компютърни операционни системи поддържат IPv6. На практика всички компютри биха могли да работят с този протокол.

Все още обаче (август 2010) разпространението и използването на IPv6 са минимални. Причината е, че внедряването на тази технология не носи съществена пряка полза на Интернет доставчиците. И добронамерените им опити за въвеждане на IPv6 се оказват неоправдан разход.

За да си оправдаят разходите, Интернет доставчиците имат нужда от компетентно търсене на услугата „достъп по IPv6“ и увереност, че достатъчно участници на пазара ще ползват тази технология.

Един технологичен аспект на IPv6 e препятствие дори и за мрежовите администратори да възприемат новия протокол. Това е използването на публична адресация в частните мрежи, свързани към Интернет. Въпреки опита с IPv4, при който прилагането на превеждане на мрежови адреси (NAT) и частна адресация е де факто стандарт, IPv6 по дизайн не предвижда такова нещо.
Все пак NAT и непубличното адресиране дават опростената сигурност на частните мрежи и затова този подход постепенно получава поддръжка за IPv6.