Съществуват технологии и практики, които предотвратяват спешната нужда от повече IP адреси в Интернет системата.

От страна на мрежите с потребителски компютри се използва частно адресиране и превеждане на мрежови адреси (NAT). С този похват множество потребители в корпоративна или домашна мрежа сърфират в Интернет ползвайки един и същ публичен IP адрес.

От страна на сървърите се прилага техниката виртуален хостинг. Тя дава възможност с един IP адрес да работят множество уеб-сайтове, като разпознаването им се осъществява по DNS име.